САМОГРÀД, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Самотворен (в 1 знач.); самотвор. Та имаш ли бащино иманье, / да заградиш цръкви самогради, / самогради, цръкви самотвори: / На Великден сами да отварат, / на Великден сами да конкават? Нар. пес., СбНУ XLIV, 135.