САМОДЀЙКА ж. Жена самодеец. Хубав глас има някогашната самодейка, отличавана по окръжни прегледи и фестивали. Ив. Коларов, Е, 36. Толкова ли са слепи, та не могат да различат една школувана артистка от някаква самодейка. П. Вежинов, МСХ 1979, 45. Читалищна самодейка. Театрална самодейка. Художничка самодейка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)