САМОДЀЙНО нареч. 1. Извън професионалните занимания, под формата на самодейност (във 2 знач.); любителски, аматьорски, непрофесионално. Изграждането на българския театър минава през ония любителски представления, които са се давали в училищата и читалищата преди Освобождението. Учители, просветени граждани, будни занаятчии са подготвяли самодейно, както казваме днес, пиеси на импровизирани сцени в училищни и читалищни стаи. Г. Цанев, СИБЛ I, 66. В свободното си време обичаше да рисува, участваше и в читалищната дейност. Играеше в самодейно поставени пиеси. МВ, 2006, бр. 47, 3.
2. Самостоятелно, по собствена инициатива, без външна намеса. Децата и юношите могат да практикуват различни видове борба организирано или самодейно в детските игри. Р. Петров, АБ, 111. Привикнем ли детето самодейно да придобива знанието, чрез това ще го подготвим самостойно да дири и намира житейския си път. ФП, 1940, кн. 4, 414. Няма да влизам в подробности за работата на другите ученици, които работеха приблизително в същия дух – активно и самодейно. ПП, 1932, кн. 8, 385. // По собствена инициатива, обикн. без необходимото разрешение, съгласуване или в противоречие на разпоредбите, законите. Когато при диабет вече е включен инсулин, трябва да се знае, че той в никакъв случай не се спира самодейно! Г. Гайдурков, ЧХ, 45.
3. Със собствени сили и обикн. без необходимите професионални умения и качества. Тези, които ще използуват създадената архитектурна среда, в действителност не са запознати цялостно с функционалните и конструктивните възможности на решението. Твърде често те подхождат към новата си среда с подозрение, предлагат нови идеи и ги реализират самодейно. Т. Кръстев, АТ, 59. Пътеката към високата част на планината няма жалонна маркировка, а само самодейно направени купчинки камъни. Св. Коева и др., ОДС, 122.