САМОДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е изработен със собствени сили, с подръчни средства. Наранявания от самоделно оръжие най-често получават деца, като често жертва е самият стрелец. Ст. Раданов, СМ, 126. Мъжете ходеха на лов за мечки, за сърни и диви свине със самоделни брадви и лъкове. Ст. Загорчинов, ДП, 70. Всичко живо караше самоделни ски, които един съсед бичеше от букови бичмета, слагаше им каишки за налъми и готово. Св. Жеков, КК, 15. За пърлене се ползват различни пърлачки, самоделни или фабрично производство. А. Гоев, ХСП II, 49. Самоделна апаратура. Самоделни взривни устройства. Самоделна бомба.


Източник: Речник на българския език (онлайн)