САМОДЍВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на самодива; самовилски. Самодивските дрехи ся описват в тая песен именно: сукман, зелен момински пояс. Г. С. Раковски, БС I, 159. – Ах, – извика нещастний старец, – и тук ли не намирам смъртта? Навсякъде ли ще бяга тя от мен? Ето има един час, откак съм стъпил в самодивско жилище, а еще жив! В. Друмев, НФ, 32.
2. Който се отнася до самодива; самовилски. Мълвеше се, че през знойни летни нощи от горските усои излизали самодиви, обграждали закъснелите овчари, примамвали ги да им свирят с кавал до зори. А те играели самодивските си хора. П. Бобев, ГЕ, 58. Нощем се отлъчвал [Петър Осоговец] в незнайни места, ходил в потайна доба по самодивски хорища билки да бере, та в име бесовско да цери нелечими недъзи. Н. Райнов, КЦ, 93. Тая сутрин той стана по тъмно, отиде на самодивска поляна, набра пресни и росни билки. Ив. Карановски, Разк. І, 181. Изпровождат го [болния] при някоя баба, прочута вещица, която го кара да отиде нощя да са окъпе в някой самодивски вир или кладенец. Ступ., 1875, бр. 5, 35-36.
3. Който е обитаван от самодиви; самовилски. Старият ловец почна да ми разказва дивна легенда за тия самодивски скали, които се виждаха в небето. Елин Пелин, Съч. I, 104. Раданка хвръква отново „в пусти гори зелени до самодивско селище“, гдето, като се окъпва в кладенец, добива отново моминството си. БНТв ІV, 22. И йе далеко отишла / у пусти гори зелени / до самодивски селища / на моминския кладенец: / там се Марийка окъпа, / моминството ѝ се повърна, / че у мамини си отиде. Нар. пес., СбАД, 9.
◊ Самодивска китка. Диал. 1. Растението стенно изтравниче. 2. Растението богородичен косъм. Самодивска коса; самодивски коси. Разг. 1. Растението кукувича прежда. Стволести дървеса, обрасли с мъх и самодивски коси, са разперили гранки. П. Тодоров, Събр. пр II, 138. Два бука – третий имаха на рамо / (луд някой ураган играл е тамо); / и таз дъга и стълпове гигантски / обвиваше ги белий мъх исландски / и самодивски ги коси красяха – / кат свилени реси от тях висяха. Ив. Вазов, Събр. съч. ІІІ, 1976, 160. 2. Растението брадат лишей. Самодивски босилек. Разг. Растението росопас. Самодивски бурен. Разг. Растението копитник; потайниче1. Самодивско лале. Многогодишно луковично тревисто растение, планинско цвете с един до няколко увиснали надолу жълти цветове и червени прашници; планински крем, янкиев крем. Lilium jankae. Но когато се почувствува диханието на ранната пролет, през голите клони на букака слънцето дава живот на първите предвестници – цветята. Кафеникавата шума оживява със синия синчец, кукуряка, самодивското лале, игликата. Н. Йосифов, В, 20. Самодивско цвете. Пролетно многогодишно тревисто луковично растение от семейство кремови с наведен надолу единичен цвят (бял, лилав или розов), чиито венчелистчета са прегънати назад и жълти в основата си, което расте в широколистни и по-рядко иглолистни гори и според народните вярвания има лечебна сила. Erythronium dens-canis. Между два мраморни листа се подава прелестен лилав цвят със сини тичинки. Чуден цвят с чудно име – самодивско цвете! П. Бобев, ЗП, 95.
САМОДЍВСКИ нареч. По начин, присъщ на самодива. Разигра го [коня] по герени / .. / Поиграла самодивски; / та притъпка трапезите. Нар. пес., СбАИ, 35. Самодиви се събрали, / та самодивски играли, / па са високо фръкнали / по зелените елхици / при студни, бистри кладенци. Б. Цонев, РК [еа].