САМОДЍВЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от самодива. – Искаш ли да ми станеш побратим? – рекло самодивчето и протегнало ръка да му подаде нахапаната ябълка. Марко погледнал жълтооката змия, която опасвала кръста на момичето, и се дръпнал назад. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа].
2. Дете на самодива. Докато при самодивите, както при древните амазонки, няма мъжки пол и малките самодивчета се раждат от връзките на самодивите с хора, при змейовете има и змеици. Ив. Венедиков, МБЗ І, 263. Оседлал си коня и го разиграл по зелени пасбища, по самодивски игрища, та „притъпкал самодивски трапези и настъпил дете самодивче“. БР, 1926, кн. 2, 45.