САМОДИСЦИПЛИНЍРАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на самодисциплиниран. Умереността не е отказ от удоволствията, не е апатия, а е своеобразен контрол над тях. Нормата на умереността изразява не само самодисциплинираност на духа, но и благородно примирение. Ф. Марчев, Ф, 68.