САМОДОВÒЛНО нареч. Книж. Обикн. неодобр. По начин, който изразява самодоволство. Госпожа Магда се изправя с цял ръст пред високото огледало – стройна, гъвкава, изящна; върху устните ѝ заиграва тънка, опасна усмивка; тя се оглежда отвсякъде самодоволно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 78. – Видите ли, видите ли как ни познават хората! Петко самодоволно засуква мустак и се разхожда само. П. Тодоров, Събр. пр, 411. – Водя и на двама ви лекар! – добави той и се усмихна самодоволно, като да смяташе за някаква голяма заслуга това, че е успял да им намери лекар. П. Славински, ПЩ, 43. – Ще излезете вие лошите, разбираш ли? – Ба, познават ни нас хората и отдалеч шапка ни свалят! – заявява самодоволно свекървата. Св. Минков, РТК, 171.