САМОДОКÀЗВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самодоказвам се. Тук [в драмата на П. Тодоров] могат да се провидят ибсеновските идеи за подчиненото положение на жената в социума, за отнетата ѝ лична свобода и воля за самодоказване. М. Иванова-Гиргинова, БМД, 136.