САМОДОСТÀТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е достатъчен сам на себе си, не се нуждае от друг или друго извън себе си; самозадоволяващ се. Личността не представлява самодостатъчна същност, тя, за да се развива и реализира, си взаимодействува с другите. БСП, 2001-2002, кн. 1-2, 77. От усещането за самота ме спасяваше и умението да общувам със себе си, тъй като в много отношения и посоки съм си самодостатъчен... ПУ, 2012, бр. 1-2, 16. Творческата личност, колкото и да е гениална, не е самодостатъчна. Нейната самобитност и значителност не означават абсолютна независимост от националната стихия, от редицата обществени, морални, стопански и пр. факти. ЛН, 1928, бр. 40, 7.
2. Който в необходимата степен или в необходимото количество задоволява сам своите икономически и др. потребности; самозадоволяващ се. С многобройни материали и статистически изчисления [в разработката] се аргументира дълга фаза на икономически упадък с превръщането на България след Освобождението в общество от дребни селски стопани при голям дял на „натуралната“ самодостатъчна икономика. Р. Даскалов, КМБВ, 95. Русия е самодостатъчна страна и ще работи в тези условия, като развива собствено производство и технологии. РДн, 2014, бр. 42, 6. Самодостатъчно стопанство.