САМОДОСТÀТЪЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самодостатъчен. Те [босяците] се мъчат да живеят изключително със своята свобода, без да споделят нещо с хората и без да искат нищо от тях. Пълна самодостатъчност. Г. Бакалов, КМГ (превод), 194-195. Самодостатъчността на пазарите е отдалечена от реалността концепция. СбИБ, 161.