САМОДЪРЖÀВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Самодържец. Александър III е наредил на княз Кантакузин и руските офицери незабавно да напуснат България. В Лондон не допускаха, че гневът на руския самодържавец може да приеме такива крайни и толкова изгодни за Англия форми. И. Димитров, Е 1885, 225. Трудно може да се допусне, че царицата е желаела да създаде от народите, които населяват Балканите, независими национални държави. На тая мисъл ни навеждат както традициите на руските самодържавци, така и по-късната история на Русия. Г. Константинов, НБЛ I, 32. Според тогавашните понятия за авторитета на старите войводи и за историческото значение на Трапезица, над която се виели духовете на старите наши самодържавци, едва ли имаше помежду ни човек, който да не вярва, че храмът „Святи 40 мъченици“ е освободен вече от поганска ръка. З. Стоянов, Съч. I, 2010, 571.