САМОЀД1 м. 1. Само мн. Старо название на група уралски народи, населяващи североизточната част на Русия. Ние виждаме народи, които по единството на езика правят да се познае единството на произхода им, както самоедите край Ледовития океан, от една страна, и от друга страна, един народ с подобен език, двеста мили далеч от тях в Алтайските планини. Ц. Торбов, КВМ (превод), 49. Има писатели, които специално се занимават например със самоедите. И наистина има ли нещо по-интересно от това – да опишеш едно племе, което преди революцията нямаше нито един грамотен човек, а сега вече има на самоедски език два вестника. ЛГ, 1934, бр. 227, 5. Населението под полярний кръг и едно начумерено ледено море, туй племе – самоедите – не са твърде обични на природата. С. Бобчев, ПОС (превод), 211.
2. Човек от тази група народи. За хотентота или самоеда нашият кинематограф би бил също тъй чудо, защото той не знае строежа на проекционния апарат. Н. Райнов, ДУ, 73. Самоедите ни приеха с голяма радост, предложиха ни доста големи късове печено еленово месо и те останаха почти без постелки, за да ни направят удобни седалища. Ил. Саржилиев, СН, 10. Специална санитарна експедиция била изпратена при самоедите, за да разучи здравословното им състояние. Мак., 1927, бр. 93, 4.
САМОЀД2, мн. -и, след числ. -а, м. Куче от едноименна древна сибирска порода, което е с пухкава бяла козина със сребрист оттенък в края на косъма и с широк гръб и е отглеждано за впряг, лов и охрана на стада. Къщата зорко се охранява от два снежнобели самоеда – кучета, които вдъхват респект на възрастните, но се разтапят в детските игри. ПрС, 2009, кн. 1, 102.