САМОЖЀРТВА ж. Книж. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого (нещо) или в името на възвишени идеали, принципи и под.; себежертва, жертва. В името на свободата Левски призовава към борба и саможертва. Ив. Унджиев, ЛК, 252. В аскетичната пламенност на очите, в хлътналите бузи прозираше саможертвата на човека, който се беше отрекъл от себе си. Д. Димов, Т, 221. Саможертвата измъчва човешкото сърце – човек не може да се отплати по никой начин на оня, който е отдал живота си за него, и започва да се чувствува виновен. Ем. Станев, ИК I и II, 344. Църквата костница в Батак е пантеон на българската саможертва за свобода. Благородна саможертва.