САМОЖЀРТВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Проява на саможертва; себежертвеност. Това беше разбрал само две години след смъртта на Апостола Христо Ботев, за да отбележи: „Така загива плодът и деятелността на такива личности, които по своята активност и саможертвеност са апостоли, редки на революцията не само в нашия народ, но и в другите много напреднали народи“. Н. Генчев, ВЛ, 79. И Страшимиров приканва писателите към саможертвеност: „Тези, които са носители на мисъл и чувство в една окървавена страна, не може сега да търсят трапеза. Към тях е отправен общ вик: възлезте на кръста!“. Т. Жечев и др., СБЛ, 209.