САМОЖЍВЕЦ, мн. -вци, м. 1. Човек, който е саможив (в 1 знач.), затворен в себе си. Инак тук е приятно, околностите са красиви и обилни с прелестни разходки за саможивеца и мечтателя, като наша милост! Ив. Вазов, Събр. съч. ХХII, 1979, 184. – Вие ще го видите още тази вечер може би – обясни той. – Един маларичен артилерийски поручик. Не зная дали ще ви хареса отначало... Един несретник, един саможивец – настръхнал, болен и вечно кисел. Д. Димов, ПБ 1987, 32. Тук, в този Париж, сам, без близки приятели, аз все повече затъвам в меланхолична носталгия по нашата България. С останалите студенти българи и българки още не съм се сприятелил, знаеш ме какъв саможивец съм. П. Незнакомов, ЧД, 235-236. Никога не го питах каква е истината, никога не любопитствувах за неговия странен и малко загадъчен живот. Всъщност и двамата бяхме дребни саможивци и нещастници и като че ли нямахме друг изход. П. Вежинов, Избр. пр, 381.
2. Остар. Егоист; себелюбец. Можеме ли да кажем за тие саможивци, че в тяхното сърце има барем една искра любов, сочувствие и милост към другите, които имат нужда от тях? Ступ., 1875, бр. 11-12, 81.