САМОЖЍВСТВО, мн. няма, ср. Книж. 1. Качество или проява на саможив (в 1 знач.); саможивост. С колегите си рядко се събираше на разговори и търсеше тяхната компания, колкото да не го обвинят в саможивство и високомерие. Ив. Мартинов, М, 6-7. Колкото за своята самотност, заявявам, че тя никак не е равнозначуща със саможивство, както са благоволили да се изразят някои работници на перото. Цв. Минков, СМ, 11. Да избягваме саможивството. Учителите са длъжни да служат на обществото. Затуй учителят не трябва да се затвори в стаята си и да не се събира с никого. А. Георгиев и др., СР, 77.
2. Остар. Егоизъм. Като хора, служещи на едно свето дело, момчетата братски делят помежду си всичко (храна, вещи и др.), което им се даде. Сребролюбието, користолюбието и саможивството в момчетата се смята за лошо качество. З. Нонева и др., ДС, 106. По хора, които си са окаляли младостта с безпътни веселби и удоволствия, най-много ся види да влада скептицизъм, саможивство (егоизъм). Й. Груев, СП (превод), 266. Да облагородяваме на народа ни суровото сръце, което е като буренясала нива, по която растат тръне и драки, именно злини и всякакви опачини като неумереност, саможивство, нечеловечност. Лет., 1871, 173.