САМОЗАБЛУ̀ДА ж. Заблуждаване, мамене на самия себе си поради недостатъчна или погрешна информация, липса на опит и др.; самозаблуждение, самозаблуждаване. Кого може да излъже с тия красиви думи? Всеки е отговорен за постъпките си – като юрист добре знаеше това. Самозаблудата не е никакво оправдание. Д. Мантов, ЗС, 24. А да изгубваш пътя, да се луташ, да грешиш, да живееш в самозаблуда и да имаш силата да го разбереш, е онова, което характеризира от библейски времена човека. М. Иванова-Гиргинова и др., ДД, 124. Поетите, особено лошите поети, страдат от самозаблуда, т.е. придават си много по-голямо значение, отколкото имат в действителност. П. П. Славейков, Б, 347. Изпадам в самозаблуда.