САМОЗАБЛУЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Самозаблуда, самозаблуждаване. Ние го осъждаме строго това прекалено патриотическо явление, това доброволно самозаблуждение и мижене пред съкрушаващите факти на историята. Ив. Вазов, Съч. XIII, 52. Когато Г. Маджаров декларираше бодро едва двадесет дни след пристигането си в Париж: „Преобръщаме тук общественото мнение в полза на България. Почвата е доста добра“, в изявленията му имаше не толкова истина, колкото самозаблуждение. Резултати след двадесет дни не можеха да се очакват. Ив. Илчев, РПН, 468-469. Колко пъти съм бил жертва на самоизмамата, че Есенин не е културен поет. Но достатъчно е да прочета наново един стих от него, за да ми се разсее мигновено самозаблуждението, явно, че имаме твърде превратни представи за културата. З. Петров, ВС, 126. Нарушението на мярата в баланса между обективността и пристрастната емоционалност води неминуемо до самозаблуждения, а оттук – до деформация на представите и отклонения от адекватната историческа действителност. К. Косев, АВ, 9.