САМОЗАБРÀВА ж. Книж. Обикн. ед. 1. Обикн. в съчет. с предл. в, до. Състояние на силна душевна възбуда, близка до изгубване на контрол върху собствените си действия; изстъпление, забрава. – Разбери, Фотино, че аз нося в утробата си от три месеца дете от него! – изкряска Ценка в самозабрава. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 103. Силна струя кръв бликна от носа на войника, а Казански, изпаднал в самозабрава, продължаваше да го бие по лицето. Д. Ангелов, ЖС, 228. Той [беят] я [Добра] познаваше. Тя можеше всичко да направи. Виждал я бе да къса в самозабрава ризата си на късчета, да разкъсва с нокти бялата си кожа. Д. Талев, И, 420. Напиха се до самозабрава.
2. Обикн. с предл. в, до. Състояние, при което съзнанието е изцяло погълнато от нещо интересно или приятно, при което не се забелязва нищо наоколо; забрава, захлас. Страшимиров превръщал часовете по литература в истински театър на страстите. Той тълкувал образите от класическата литература като актьор, който е изпаднал в транс, който се вживява в текста до самозабрава. М. Николов, Избр. пр, 20. Ловният сезон бе открит в края на юли и доктор Старирадев се увлече в тая нова за него страст. Стойките на кучетата, внезапната поява на дивеча го погълнаха до самозабрава. Ем. Станев, ТЦ, 37. Никой никога не е обичал морето и корабите така, до самозабрава и предано, както боцманите. П. Льочев, ПБП, 12. // Състояние, при което не се забелязва, чувства или съобразява нищо друго, освен онова, което е предизвикало силни чувства, преживявания и др.; забрава, захлас, унес. Напоследък вуйчо рядко е сядал да ми разказва приказки, но когато ги разказва, аз се увличам в тях до самозабрава. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 22. Не се сбъднаха моите надежди за един мил, нежен съпруг. Да го любя до полуда, до самозабрава. Ив. Вазов, Н, 9. Обикновено нещастието ни е в това, че не сме в състояние да изживеем напълно, всецяло една радост, да се отдадем до самозабрава на един момент. Б. Пенев, ДС, 145. Изпадам в самозабрава.
3. Неодобр. Състояние, при което изгубвам мярка и благоприличие в поведението си поради съзнание за превъзходство над някого. – Всичко ме кара, сеньор капитан, да мисля, че ще бъдете отлично посрещнат, тъй като духовната издигнатост и сговорчивият нрав, които благородната външност на вашия брат издава, не говорят в никой случай за високомерие и самозабрава. Т. Нейков, ЗДК (превод), 172. Ако е несносен животът за румънина отвъд Дунава, за българина в Добруджа е триж по-несносен. Само онези, които са тръгнали по пътя на чокойската самозабрава (а тия са малцина), само тия българи може да са доволни от румънското управление. Ив. Димитров, ППР, 89.