САМОЗАБРÀВЯНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самозабравям се. Канелов, произведен офицерин през окупацията, беше горещ, буен до самозабравяне, но храбър и с благородна рицарска душа. Ив. Вазов, Събр. съч. XIV, 1977, 318. Отзивчивостта и съчувствието на славянина към чуждото отива до самозабравяне, до пълно изличаване на своето собствено аз. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 92. Безгрижен до самозабравяне, непоправим оптимист, привикнал на всичко да гледа от добрата му страна, той беше доверчив до наивност, до глупост. Ал. Константинов, БГ, 120. Откъсването от хората, самозабравянето и възгордяването погубват и най-силния, най-даровития човек. БНТв I, 26.