САМОЗАДОВОЛЯ̀ВАНЕ ср. Книж. 1. Задоволяване на своите потребности със собствени сили и средства, без чужда помощ и намеса. Обществата винаги са се стремили да развиват и гарантират собственото си селскостопанско производство. Оттук произтича и стратегическата цел на държавната политика – да се осигури покриването на възможно най-голям дял от хранителните потребности на страната със собствени ресурси, т.е. да се гарантира по-висока степен на самозадоволяване. М. Цонева, АП, 13. Няма никакво съмнение, че днес съществува във всички народни стопанства една силна тенденция към стопанско самозадоволяване. Като доказателство за това е разпадането на световното стопанство, а отговор за причината му е същевременно и обосновката на идеята за автаркията. Б. Игнатов, АВ, 10.

2. Мастурбиране, мастурбация, онаниране, онанизъм. Понякога младежите изпадат в твърде напрегнато състояние на полова възбуда. Тогава те чрез пипане на половите органи предизвикват семеизпразване. Това се нарича самозадоволяване или мастурбация. Т. Бостанджиев, КР, 29. Обикновено заниманията със самозадоволяване се прекратяват със започването на полов живот. Г. Проданов, СВ, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)