САМОЗВÀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който сам се обявява, представя се за някакъв, без да има право или качества за това. Незаконното практикуване на медицината е доста разпространено благодарение на обстоятелството, че населението гледа още с недоверие на научната медицина. Не само селското население прибягва до самозваните лекари, но често пъти от интелигентната класа, като учители, офицери и други, се ползуват от тяхната помощ. В. Георгиев и др., ИБД I (1), 173. Дълго и непохватно го [вола] клаха. Свършили най-опасната работа, самозваните касапи се втурнаха да почистват заклания вол. П. Вежинов, ЗЧР, 60. – Та, викате – тоя комитет бил самозван, а? – Седем души пройдохи са се обявили за стачен комитет! Г. Караславов, ОХ III, 284-285. От няколко време са се появили в столицата самозвани инсталатори за електрическо осветление, които, без да имат нужното позволително от общината, извършват всякакъв род електрически инсталации. БД, 1909, бр. 15, 3. Това общество ние почитаме и уважаваме, защото е избрано от народни представители, а не самозвано. НБ, 1876, бр. 1, 72.