САМОИЗМÀМА ж. Книж. 1. Мамене, измамване на самия себе си; самоизлъгване, самоизмамване. Сега се чудим как сме могле да се лъжем, как е била възможна тая самоизмама! Ив. Вазов, СНЖ, 80. Човек се лови и за сламката, макар да съзнава, че това е сламка и с нея доникъде няма да доплува. Но самоизмамата започва да работи на пълни обороти и неусетно сламката се превръща в стабилна греда, лодка, кораб и океанът не изглежда вече тъй безбрежен. Ат. Мандаджиев, БЦР, 43. Хуморът на Смирненски тук е нюансиран, в значителна част от своите шеговити куплети той просто се забавлява с комичните пози на мъже рогоносци и весели вдовици, с малките измами и самоизмами на любовното заслепение. М. Николов, ХС, 155.
2. Състояние на съзнателно мамене на самия себе си; самоизлъгване, самоизмамване. Неотразима самоизмама обзема Стоила, струва му се, че е вкъщи. Й. Йовков, Разк. I, 20. Преди да бъде суров към другите, Иван Кондарев е суров към себе си. „Аз стискам зъби и не ще се предам на сладката самоизмама, дори животът ми да се превърне в ад.“ Ст. Каролев, СЛВ, 185. Послушна на някакви тъмни влечения, [княгинята] упорствуваше в самоизмами, които сама си създаваше, за да изтерзае своята душа с още един несбъднат блян и с едно друго затворено небе. Ст. Загорчинов, ЛCC, 139.