САМОИЗОБЛИЧÀВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от самоизобличавам се; самоизобличение, саморазобличение, саморазобличаване. В своята склонност към самоизобличаване Трайко отиваше до крайност, отиваше сякаш да признае, че никакво добро не е направено от него. Т. Влайков, Съч. III, 319. Той [З. Стоянов] ни разказва непринудено за страданията, за страховете, за срещите си с добри и престъпни овчари и за залавянето му в Троянските колиби. Изложението и тук е силно напрегнато, богато на драматични преживявания, колоритен битопис и хумористични самоизобличавания. Г. Цанев, ПР, 147-148.