САМОИЗОЛÀЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. 1. Изолиране, обособяване, отделяне от нещо (хора, околна среда) на самия себе си; самоизолиране. Ако са налице множество противоречащи си интереси, тогава един ефективен организационен модел би предпазвал ръководството от самоизолация от външната среда или от последиците от собствените му грешки. А. Станчева, ОУ, 48. В условията на автаркия настъпва самоизолация на дадена страна от група държави поради различия в икономическите и политическите интереси или търговски войни. Ив. Илиев и др., ВПС, 387.
2. Състояние на отделеност, откъснатост от нещо, което е резултат от свои собствени действия; самоизолираност. Пристрастяването към виртуалното пространство може да се разглежда не само като следствие от извършване на дейности онлайн, а и като причина за развитие на други, опасни както за психическото, така и за физическото здраве състояния като депресия, самоизолация. М. Кехайова-Стойчева и др., Р, 25. През 1868 година Япония се отваря към света след близо два века самоизолация. Δ Изпадам в самоизолация.