САМОИЗОЛЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизолирам се; самоизолация. Независимо от факта, че успяват да се установят във Варна, те [преселниците] остават потопени в една чужда по език и народност среда, а тяхната първа реакция е самоизолирането. В. Михалев, БУ, 25. Троянов определя самоизолирането на националната култура като нейна смърт, то е неприемливо не само по морални съображения, но е пречка в процеса на нейното развитие. ЕКЧ, 2015, т. 21, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)