САМОИЗОЛЍРАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Състояние на отделеност, откъснатост от нещо, което е резултат от свои собствени действия; самоизолация. Самоизолираността, „гордото уединение“ му [на Смирненски] са несвойствени – никъде той не говори за обикнатите от символистите уединени замъци и кули – той е истински син на големия град. М. Николов, ТВ, 116. Тази битова атмосфера се сгъстявала и поради духовната и социалната затвореност и самоизолираност, всред която протичал животът на селското домакинство [през Възраждането]: земеделецът не зависел в работата си от външна човешка намеса или влияние, не използувал никаква чужда помощ. Хр. Гандев, ПБВ, 207.