САМОИЗТЕЗÀВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от самоизтезавам се; самоизтезание. В преследване на своите цели християнската религия проповядва аскетичния морал – отричане от всякакви удоволствия, особено телесните; самоизтезаването в името на висшата и нравствена цел – служенето на бога. М. Лазаров и др., СЕ, 70. През време на богослужението жреците изпадали в екстаз. Те пророчествували и изпълнявали свещени танци, съпроводени със самоизтезавания. Х. Левенсон, ИДР (превод), 202. Самоизтезаването с гладуване води до хормонални нарушения.