САМОИЗТЕЗÀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Изтезание на самия себе си; самоизтезаване, самоизмъчване. Той желаеше страстно да се изповяда пред себе си. И пред душата му, гладна за самоизтезание, се мяркаха само дребни, безлики грехове. Н. Райнов, КЦ, 66. А животът на личността мен се вижда в повечето случаи малко сизифовски: догробен труд, съпрежен с всевъзможни физически и морални самоизтезания. П. К. Яворов, Съч. III, 253.