САМОИЗТРЕБЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Взаимно унищожение един другиго; самоизтребване. – Размирни времена дочакахме, синко – съветваше го бащата. – Увлече се народът в самоизтребление и сеч. Г. Караславов, Избр. съч. І, 73. Византийското правителство можеше да наблюдава отдалеч самоизтреблението на народите, които самò бе нахвърлило един срещу друг. П. Мутафчиев, ИЗЕС, 140. В сътрудничество с турските власти, които виждаха в тяхно лице свои ценни помощници в борбата срещу българското население, тези чети със своите действия доведоха до най-прискърбни събития и самоизтребления. Д. Кьосев и др., ИПВ, 162.