САМОИЗЯ̀ВА ж. Книж. Изява на самия себе си чрез някаква проява; себеизява. Желанието на хората да използват максимално своите умения, за да израстват и да се развият в работата си, е потребност от самоизява. Р. Стойнешка, ИП, 117. Достоевски не вярва на преките анализи. Според неговото дълбоко убеждение душата на човека не може да се разкрива, когато се прави пасивен, „неутрален“ обект на анализиране. Необходимо е да се дава думата на героя за свободна самоизява. Ст. Каролев, СЛВ, 203. В условията на султанската администрация българите намират възможност за самоизява чрез различни организации от политическо, религиозно, просветно и друго естество. Хр. Първев, СИ, 97. Стремеж към самоизява.