САМОИЗЯ̀ЖДАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоизяждам се. Цветущ седемдесетмилионен народ се превърна през един исторически момент на немощна тълпа от парии, които се обрекоха на гладна смърт и на самоизяждане. Б. Пити, БО, 85. Цялото негово [на Г. Стаматов] творчество – което показва до каква поквара, унижения и самоизяждане довежда хората буржоазната обществена система – звучи като присъда над тая система. Г. Цанев, ГПС, 23.