САМОИНДУ̀КЦИЯ ж. Физ. Възникване на електродвижещи сили в електрическата верига при изменение на протичащия в нея ток, при което те се противопоставят на промяната му и са с обратна (на тока) посока. При въздушните бобини самоиндукцията е постоянна величина, докато при бобините с желязна сърцевина самоиндукцията се изменя в зависимост от протичащия ток. Рад. VII кл, 18. На самоиндукцията се дължат искрите, които се получават при прекъсване на веригата. Тези искри могат да предизвикат обгаряне или разтопяване на контактите. Физ. Х кл, 1965, 212.
◊ Коефициент на самоиндукция. Физ. Индуктивност. Токът получава стойност, която зависи обратнопропорционално от честотата и коефициента на самоиндукция на бобината. ЕлОЕ, 37.