САМОИНИЦИАТЍВА ж. Книж. 1. Инициатива, която е предприета от някого спонтанно, по негови собствени подбуди. Мерките за граничен контрол се предприемат по молба на заинтересованото лице или по самоинициатива на митническите органи. В. Григоров, ИС, 136. Прибрах се вкъщи, а жената още не беше се върнала от работа. Понадникнах в хладилника, за да видя какво бих могъл да похапна за закуска, и виждам там кайма. И веднага у мен възникна самоинициативата: – А защо да не се запретна и сготвя една яхния от кюфтета? Тарас, СГ, 10. Всъщност освен протестния митинг – нещо необичайно за провинциалните градове в империята [Османската империя], сливенските дейци около общината се ангажират и с написването на писмен протест до правителството. Цялата тази ярка акция на сливенци е тяхна самоинициатива, вероятно съгласувана с някои членове на екзархийското ръководство. Кр. Шарова и др., КЦР, 99.
2. Само ед. Способност или възможност за действия, които са резултат от собствени подбуди. Голяма част от учениците, които не са били особено активни в класната стая, се почувстваха по-свободни в тази форма на обучение и проявиха самоинициатива при реализацията на поставените задачи. Цв. Борисова и др., УПП, 44. Той [производственикът] не само бързо се ориентира в новостите в производството, но и сам проявява самоинициатива и творчество при тяхното разкриване и внедряване. М. Цонева, УН, 99.