САМОИНИЦИАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отнася до самоинициатива. В процеса на изучаване на допълнителни източници студентът придобива навик за самостоятелна самоинициативна работа, привиква да се опира на собствените си знания. Я. Тодорова, ОХ, 41. Освен установените правила и норми на поведение, права и задължения на индивида като служител, често той проявява и форми на организационно гражданско поведение, които са с изцяло доброволен и самоинициативен характер. С. Илиева, ЛОР, 445. Самоинициативни действия. Самоинициативни комитети.
2. Който проявява самоинициатива. Самоинициативни служители.