САМОИРОНЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от самоироничен. Талантът на Смирненски се отличава и с известна ироничност, даже самоироничност. Тая черта не е много характерна за българските революционни поети. З. Петров, П, 80.
