САМОИРÒНИЯ ж. Книж. Тънка подигравка, насмешка, насочена към самия себе си. Самоирония, самобичуване, самокритика – ето същността на габровския хумор. Ив. Коларов, Е, 47. Искаше да се присмее на себе си – самоиронията обикновено успокоява. Л. Дилов, Т, 167. В монолога на поета, който споделя с лека самоирония един свой опит да гостува в обществото на охолните и ситите, да изживее интересно любовно приключение, Вежинов е вложил и нещо свое, интимно. М. Николов, ПВ, 521. Тук на преден план изпъква ироничното отношение на героя към себе си. Но в самоиронията има и нещо твърде сериозно, а комай и тъжно, макар и прикрито. Ст. Каролев, ВСП, 14.