СÀМОКОВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който е роден или живее в Самоков, град в Западна България; самоковчанин, самоковлия. В Самоков наистина владееше тишина и мъртвило. А в страх минаваше животът на самоковци. Вл. Свинтила, СЗЗ, 290. – Аз нали ти казах, Мито, че докато самоковци имат тая гора, все техният глас ще се чува – каза тате, като се мъчеше да прикрие разочарованието си. Г. Белев, ПЕМ, 117. Двамата български лекари оставили и костите си в Йемен: самоковецът д-р Петър Димитров и търновчанинът д-р Никола Карагьозов. П. Цолов, Й, 59.