СÀМОКОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Самоков, град в Западна България; самоковчанка, самоковлийка. Със задомяването си за тая мома нито погреши, нито нещо загуби. С нея, както и с първата си съпруга – самоковката, той имаше мир и любов вкъщи. Н. Лазарков, С, 89. Самоковки, с прави черти, напети, / сякаш че са изписани портрети. П. Р. Славейков, Сл, 70. Отец Теодоси бил придобил ръкописа за манастирската библиотека през 1870 г. от една бабичка самоковка. БПр, 1896, кн. 11, 147.