САМОКОНТРÒЛ, мн. няма, м. Книж. 1. Контрол над самия себе си, над собствените действия и поведение. Поведението на човека се регулира от контрол и самоконтрол, т.е. от писани и неписани норми, върху които е базирано обществото. М. Виденов, УС, 92. Трябваше все да се владея, да следя израза на лицето си. Не всеки може да издържи такъв строг самоконтрол. Бл. Димитрова, ПКС, 21. При провеждане на началния инструктаж се препоръчва да се посочат с примери някои действия при проблемни ситуации. Необходимо е да се дава възможност на работника и за самоконтрол. Р. Вълков, БТС, 93-94. Методи за самоконтрол в обучението.
2. Взаимен контрол между равнопоставени. В колективите се осъществява самоконтрол. Δ Всички опити на ръководството учениците да се разделят на две групи, се осуетиха от самоконтрола на самите ученици.