САМОКОНТРОЛЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самоконтролирам и от самоконтролирам се. Съзнанието е свързана с речта висша функция на мозъка. Тази функция се заключава в разумно регулиране и самоконтролиране на поведението на човека. М. Москов, ЕЕ I, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)