САМОКРИТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който има критично отношение към себе си, критичен е към себе си. Обикновено победителите пишат историята на спечелената война в по-светли краски, което води и до изкуствено разкрасяване на събитията. Загубилите са по-трезви и самокритични. Г. Марков, БК, 8. Нека бъдем по-самокритични и трезви към събитията от миналото, защото това би ни предпазило от нови грешки за в бъдеще. Хр. Беров, ПИ, 175.
2. Който съдържа самокритика. Габровци са родоначалници на българското светско образование, на общественото дарителство, на самокритичния хумор. Ив. Коларов, Е, 2. Позицията е самокритична: „Грешките доведоха до диспропорция между развитието на производителните сили и доходите на най-ниско платените хора на труда“. И. Баева, БИЕ, 198. За няколкогодишната изолация на Дуйчев от елита допринася продължителният му отказ да се присъедини към силните на деня политически структури и да държи самокритични речи. Вл. Станев, КВИ, 255. Самокритичен доклад. Самокритично изказване.