САМОКРИТЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на самокритичен човек. Преди да иска от хората, той [Йордан Маринополски] строго е изисквал от себе си. Не познавам друг български писател с такава самокритичност. Ив. Богданов, СП, 69. Взискателността към себе си предполага годност за самонаблюдение и самокритичност – т.е. стремеж към трезво и реално оценяване на собствените достойнства и недостатъци. МПр VIII кл, 42. Запознат с най-добрите речникови образци на своето време от гръцката, руската, сръбската и румънската лексикография, Неофит проявява висока самокритичност в оценката на своя труд, която не скрива от евентуалните издатели на речника. В. Кювлиева-Мишайкова, БРД, 43.