САМОЛЕТОНОСÀЧ м. Спец. Голям надводен военен кораб – подвижна база на авиацията, предназначен за носене на самолети, обзаведен със съоръжения за излитане (специална палуба, катапулти) и за кацане, както и с хангари за тяхното съхраняване, ремонт и др.; авионосец. На север се появи самолетоносач. Той представляваше доста дълъг и широк параход, в единия край на който се намираха нафтовите мотори, които движеха самолетоносача, а на другия стърчеше наблюдателницата. Върху него имаше няколко самолета, които излитаха един след друг, правеха кръгове над нашия параход и после пак се връщаха и кацваха. Г. Белев, КВА, 339-340. На 7 декември 1941 г. от японски бойни самолетоносачи е бомбардирана главната морска база на американските войски, Пърл Харбър. Стр. Николов, КОК II, 47. Що се отнася до Великобритания, тя понесе много големи щети [във Втората световна война], тя загуби около 10 големи бойни кораба, т.е. линейни кораби, големи крайцери и самолетоносачи. А. Банчева, СС VI (превод), 84.