САМОЛЀТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от самолет. В Мухтуя пет якутки втори ден обикаляха около едно тенекиено самолетче с надеждата, че времето ще се отгърне и те ще могат да отлетят при мъжете си в ловните райони. Й. Радичков, НД, 94-95. Ето го и самолетчето, пилотите махат с фуражки: заповядайте, заповядайте! А. Гуляшки, Избр. пр I, 1984, 376.
2. Играчка2 (в 1 знач.) с формата на самолет. То беше дървено конче. Ники не му обръщаше внимание. Ники обичаше само пластмасовите си играчки: две самолетчета, две автомобилчета, едно тракторче и най-много – бялото параходче. Б. Априлов, Избр. пр IХ, 14. Голяма част от металните играчки се движат посредством стоманена пружина или електрическо моторче. От метал изработват параходчета, самолетчета, кофички и лопатки, лейки, детски кухненски съдове и др. Б. Великов, СПС IV, 221. Самолетче от хартия.