САМОЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е резултат от лично действие на някого, без участието на друг. Царят упражнява своите управителни права обикновено под формата на писмено изявление, скрепено с министерски подпис. Юридически той е лишен от възможността да прояви самолична дейност, неговите действия са същевременно и действия на отговорните министри. Ал. Гиргинов, ДУБ, 234. В него [копието на документа] ясно личаха самоличните подписи на Чаулев и Протогеров. П. Ацев, С, 374. Самолични разпореждания.
2. Рядко. За документ (книжка, паспорт и под.) – който удостоверява самоличността на някого. За да постъпя на стаж обаче трябваше да представя военна самолична книжка за уредена военна служба, а аз нямах такава. Б. Илиев, НЯ, 59.
3. Едноличен (в 1 и 2 знач.). Повечето вестници и списания осъждаха не само управлението на цар Фердинанд, но въобще монархическата власт в България. Освен това те бяха особено критични към самоличното управление на Стамболийски. Д. Косев и др., АХХ, 381. Батенберг сваля либералното правителство от власт и насрочва избори за Велико народно събрание, което да „узакони“ самоличната му власт. З. Стоянов, Съч. IV, 2008, 770.