САМОЛЮБЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от самолюбив; самолюбие, себелюбие, егоизъм, себичност. Противоп. алтруизъм. Тази надежда обаче най-често биваше удавена ту в чувството за безсилие, ту в наглата самолюбивост, от която не можеше да се отърве и която често го караше да смята всички около себе си за глупаци и наивници. Л. Дилов, АЧ, 230.