САМОЛЮБУ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от самолюбувам се. Чувството за собствено достойнство на голямата личност няма нищо общо със самолюбуването. То съжителствува със самокритичността. Ст. Каролев, ЖВ II, 322.
