САМОМНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който има преувеличено високо мнение за собствената си личност. Всеки моряк е подчертано индивидуален, самомнителен, с високо самочувствие. Така изглежда, а всъщност всеки моряк знае азбучната истина: сам е нищо! Ас. Дремджиев, ПДМ, 94. Тя си мислеше, че Петър е горд и самомнителен човек, който иска да се сближи с нея само от мъжка суета, и няма да отговори на искрените ѝ чувства. И. Петров, НЛ, 39. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци, / тез самомнителни мъжаги, жадни / за почести, за шум. Ст. Михайловски, Мис., 1895, кн. 3-4, 186.
2. Който съдържа или изразява самомнение. Не само самомнително честолюбие измъчи Константина през годините, които му оставаха; мъчеше го бездействието му. В. Мутафчиева, ПШ 1975, 188. Гласът му звучеше нормално и много мило – нито е надут, нито е самомнителен.